Дълги нощи се борех със нея,
надълбоко в сърцето я криех,
ала тя във кръвта ми живее -
непокорна и буйна стихия.

Ала тя като огнена лава
се разлива по моите вени
и тупти, и разпалва жарава
в мене тази любов забранена.

И обяздих във мен всеки устрем,
и отричах докрай този жребий,
ала мислите мои препускаха
като диви мустанги към тебе.

И побягнах оттук надалеко,
друга обич аз нейде да диря.
И се скитах по стръмни пътеки,
и във погледи чужди се взирах.

Но досущ като странник в пустиня,
в нощ безлунна, умиращ със зов,
аз протягах ръце в милостиня
и се молех за глътка любов.

Затова пак при теб се завръщам,
с изранени от тръни нозе,
във очите със обич все същата,
с пресушено от жажда сърце.

И дори много грешна и слаба,
но нашепваща тих благослов,
днес смирено пред тебе заставам
и прегръщам те, моя любов!