Земята към мен е лоша мащеха.
А лунно дете съм родена.
В полети мечтите ме запращаха.
В пропасти падах уморена.

Познах и обичи, и тъжни раздели.
Наранена бях и ранявах.
Често в очите ми сълзи са зрели.
В топли очи трайно онемявах.

От тръните челото ми кървеше.
Но в слънчева позлата спях
Бурният вятър все приятел ми беше,
от прегръдките му нямах страх.

И днес не се страхувам да обичам.
И днес дълбаят рани в мене.
С любов пак звездичка си наричам.
Но не с любов на колене...