Колко глупави сме ние хората. Мислим си, че всичко зависи от нас. Мислим, че ние сме единствени и незаменими, а сме просто част от един огромен кръговрат…

Говорим за чувствата си открито, сякаш са някакви незначими части от душите ни. Говорим за любовта сякаш е някаква лесна, елементарна материя, която ни е напълно позната. А това всъщност е пълна глупост, защото не можем, колкото и да ни се иска, не можем да контролираме своята Любов. Тя се появява и скрива внезапно и ние, както всяко друго същество, не сме способни да я контролираме.

Безсилни сме пред нея, макар да не го признаваме и да го премълчаваме. Ако тя, Любовта, ни връхлети, ние не ще можем да й обърнем гръб, защото тя ще бъде винаги пред нас. Не физически, а в съзнанието ни. Ще я сънуваме, ще бленуваме за нея.

От както свят светува ние хората търсим научното обяснение на всичко, което се случва в съзнанието ни, на всичко, което мислим или чувстваме. До такава степен сме елементаризирали емоциите си, че вече сме забравили какво всъщност са те, а просто ги пренебрегваме.

Колко глупави сме ние хората. Мислим си, че всичко зависи от нас. Мислим, че ние сме единствени и незаменими, а не е така. След нас ще дойдат други, които може да открият същността и смисъла на Любовта, а не нейната изкривена версия. Надявам се да се случи, защото това ще промени човечеството, ще го направи по-добро…